Стъпалцата

Заглавие: Re: Стъпалцата Пон Мар 26, 2012 9:50 pm

Отидох в стаята на Катрин да я видя как е днес, но нея я нямаше. Пак ли беше избягала от замъка без да ми каже. Къде ли се бе дянала пък сега? Нямаше начин да позная къде е. Не исках да използвам нашата връзка чрез, която ще рабера веднага къде е, но и тя ще ме усети, че я търся. Нямах избор и тръгнах на някъде бързо без да кажа нищо на никой в замъка само се усмихвах като някоя глупачка.
Вървях и гледах навсякъде за Катрин. Надявах се нещо да не й се случи, макар че нямаше да й навреди, но все пак като те наранят много боли.
- Катрин... - вървях някъде из парка и виках.
Щеше да ме чуе, ако беше тук и се надявах тук да е. Но виках ли виках и нищо не ставаше. Къде се бе забутала? Защо така излизаше без да каже, без да предупреди по някакъв начин. Ако знаеше как ме кара да се притеснявам за нея, но разбира се тя знаеше, но не и пука като й хрумне нещо. Нямаше и следа от нея в парка обиколих го целия и нея я нямаше.
Стигнах до стъпалата и седнах на едно от тях. Необходимо ми бе да помисля къде се е дянала приятелката ми и настояща кралица на това място. Бях й обещала да я пазя и да й помагам, но тя прави глупости често и как да се справя с това. Може би на някое усамотено място бе, за да си почине, но едва ли е там познавам я няма да е на тихо място чак. Седях си седнала на стъпалата, когато чух нещо. Стъпки бяха някъде по стъпалата. Дали не бе Катрин, да ме бе чула и да идваше сега.
- Ти ли си Катрин? - рекох като се обърнах, но това не беше тя беше друго момиче, силно вярвах да бе приятелката ми, но не бе.
Щях да се радвам ако бе тя, но нямах късмет с намирането й.
- Ооо... - въкликнах като видях, че е друго момиче. - Извинявай, помислих че е някой, който търся. - усмихнах леко като се замислих пак къде ли бе се дянала Катрин.

Заглавие: Re: Стъпалцата Пон Мар 26, 2012 10:18 pm

В един привидно приятен ден нямаше нищо по-хубаво от приятна разходка из парка.Щеше да е прекрасно да чуеш птичките,щеше да е прекрасно да се насладя на тишината.Искаше ми се да съм далеч от шума на града,да се насладя на времето както подобава.Нищо нямаше да ме зарадва повече от една разходка,просто малко да се разтъпча и да избягам от ежедневието.
Без много да му мисля след като станах веднага отидох в гардеробната.Искаше ми се веднага да изляза,но плановете ми никога не ставаха така както аз искам.Наложи се да избирам какво да облека,а това винаги отнемаше много време.Първо трябваше да разгледам какво имам,знаех како имам,но просто обичах да виждам дрехите си.След това съчетавах няколко тоалета и обличах всичките до един и накрая избирах какво да облека.Последната стъпка отнемаше най-много време,но винаги след някое преобличане се налагаше да ходя на пазар,защото си мислех "нямам никакви дрехи".Да човек често можеше да ме види в магазините за дрехи,често прекарвах часове в тях и познавах голяма част от продавачките.Даже имах отстъпка за редовен клиент,поне в повечето магазини.
След билзо час вече бях готова и разбира се дойде ред на.
-Защо никога нямам какво да облека,за да изляза?-Редовните въпроси и пак клатех глава неодобрително.Всеки път казвах,че нещо ще се промени,но никога не ставаше.
Тръгнах към парка със забързана крачка и преди да се усетя бях там.Всичко беше просто невероятно и ме изпълваше с положителна енергия.Природата винаги ми действаше по този начин.За мен това беше един друг свят,а този друг свят беше устроен толкова просто.Радхождах се и стигнах до стъпалата,тъкмо слизах и чух нечии глас да разцепва приятната тишина.
- Ти ли си Катрин? -В първия момент не видях кой каза това,но като се приближих видях едон симпатично момиче с кестенява коса.
- Ооо... извинявай, помислих че е някой, който търся. -Очевидно не търсеше мен и не беше много доволна,че ме вижда.Аз пристъпих няколко крачки към не я и спрях.
-Очевидно аз не съм Катрин,но мисля,че го разбра.-Повдигнах леко вежди и се усмихнах с онази моя ледена,но чаровна усмивка.
-Не мисля,че пирятелката ти е тук,не видях никой.А и аз съм Шанел,следващия път кагато се видим ме наречи по име,ако може,но става и Катрин,както решиш.-Не знаех дали на момичето му беше до шеги,но дори и да не беше нямаше значение,нали на мен ми беше весело.

Заглавие: Re: Стъпалцата Пон Мар 26, 2012 11:05 pm

Следващият път като се видим ли? Честно казано не се засичах много с хората, които бях виждала веднъж или дваж. Но щом казва следващият път ще й кажа по име сто процента и сега щях да й запомня името. Да бе как ли пък не малко не ми се мислеше за това сега едно единствено нещо ми бе в главата и то бе: Къде по дяволите бе Катрин сега?
- Със сигурност ще те нарека по име следващият път, няма да те сбъркам с тази ледена усмивка. - направих някаква физиономия малко след това.
Не знам дали усещах какви са хората или си бях такава по принцип. Първата ми реакция винаги бе да се заяждам пи някакъв начин с хората, а след това ставах по мисла и отзивчива, стога и те да са такива или дасе спогодим някак си.
- Не си мисли, че нарочно правя това, но някак си ме избива на това. И може ли следващият път пред мен да се появиш, че да знам че си ти и тогава да те нарека по име. - пак леко направих физиономийка като стана права от стъпалото, където седях.
Малко се бях схванала от това седене на едно място. Защо това почна да се въбужда в мен, защо почнах да се заяждам? Нима толкожа бях бясна на Кат, че си го изкарвах на другите чрез заяждане и бърборене на глупости. Да това е моето мислене, моите глупости и моите приказки. Усещах, че след малко можех пак да кажа нещо, което да не се връзва, но можех ли нещо друго да направя като в момента нямах какво друго да правя за развлечение. Дали усещането бе правилно, това момиче не ми изглеждаше да е толкова добро момиче или да е от онези, които ще се извинят за говоренето си. Не, не бе такакава усещах го и сигурно за това и аз ставах такава нападателна с думите си.

Заглавие: Re: Стъпалцата Вто Мар 27, 2012 1:35 pm

- Със сигурност ще те нарека по име следващият път, няма да те сбъркам с тази ледена усмивка.-Не знаех как да приема думите й,но преди да успея да кажа каквото и да е тя продължи да говори.
- Не си мисли, че нарочно правя това, но някак си ме избива на това. И може ли следващият път пред мен да се появиш, че да знам че си ти и тогава да те нарека по име.-Просто я избиваше ли?Поне можеше малко да се контролира.Със сигурност не правеше добро първо впечатление на хората,можеше да бъде малко по-мила.И аз не бях цвете за мирисане,но приятелите ми научиха с времето,че мога да бъда и добра,но не с всеки.Винаги беше по-лесно да бъдеш лош,така никога не ме нараняваха и не допусках много хора до себе си.Малцината,да наистина бяха много малко,те единствено ме познаваха добре.
-Следавщия път?-Подсмихнах се леко и на лицето ми отново се появи таза ледена,но в този момент толкова фалшива усмивка.
-Зависи накъде си се обърнала,скъпа!Гледай следващия път да си обърната към мен,за да не се получава такава ситуация.-Намигнах й и се обърнах с гръб към нея като посегнах към едно падащо листо.То беше толкова нежно ,малко и точно преди да докосне ръката ми аз я отдръпнах към себе си.Реших да не му преча по пътя надолу,а да го оставя да падне по възможно най-красивия начин.Харесвах красотата на пирродата,дори най-малките неща ми правиха впечатление.
-Може би ще е по-добре да не задушаваш толкова приятелката си.Защо ли не можеш да я намериш?-Не знаех дали ще разбере шегата ми,защото не всеки можеше,а моите шеги можеха да са жестоки понякога.
-Родителите ти не са ли те учили да бъдеш учтива и да се представяш когато говориш с някой?-Толкова ли беше трудно?Налагаше ли се да изтръгвам името й от устата?Рязко се обърнах към нея и пристъпих няколко крачки надолу по стълбите.След миг бях точно пред нея и чаках да видя дали ще ме удостои с честта да чуя името й.С малко движение можех да я докосна,но не обичах да стоя близо до непознати и се отръпнах с една крачка назад.Наведнах се надолу и изчистих с ръка мястото на което смятах да седна след малко.След като седнах скръстих крака и сложих ръцете си върху тях.