Сладкарница "Прайм"

Може и да бях кралица, но не бях затворничка. Не, не бях. За това, докато всички стражи, които аз сама си бях назначила да ме пазят независимо какво става, бяха тръгнали да обикалят замъка, аз се измъкнах през прозореца на стаята си и бързо притичах през целият двор. Много бързо го преминах и дори не се усетих, кога вече бях на път към града. Бе малко странно кралицата без охрана да се разхожда сама и да броди така из пътищата на страната си, но това бях аз. Мила и дружелубна, но вироглава и инатлива понякога. Да ината ми бе в повече, но какво да се прави. нямах намерението да бъда пък някаква лигла или пък наивно малко момиченце. Нямаше начин да бъда малко момиченце, защото годините не ми позволяваха да бъда малка, а ка му ли момиченце. Звучи толкова чисто и невинно, а аз не съм такава. Не можех да бъда невинна след всичко, което бях направила в миналото си. Но не разбирах как другите страха да говорят за това. След като станах кралица и хоп всичко спря. Но съм сигурна, че го помнят. Помнят моите чудовищни изпълнения през онези ранни векове.
Бях потънала в такива размисли, че неусетно се озовах в една от любимите ми сладкарници.
- Не... кога стигнах до тук? - питах се аз на глас.
Огледах се наоколо, бе толкова спокойно тук. Не мислех, че ще бъде толкова спокойно тук днес, но може би бях случила на ден на спокойствие. Влязох в сладкарничката. Ах, този декор ми бе любим така ме отпускаше, бе релаксиращо тук. Естествено не бе спокойно сега. Всички ме загледаха толкова изненадано сякаш призрак бяха видяли. И как да не е така кралицата сама в сладкарница по това време. Да аз изненадвах всички.
- Здравейте. - казах и помахах на хората тук.
Какво да ги правя? Гледаха ме все едно бях извънземно от друга планета. Да, ама не. Не съм от земята простете ме. Никога не съм се държала толкова добре като кралица, но пък съм много добра в управляването. На всеки ще му писне да седи на трона или в замъка и да се разпорежда и да оправя разни неща. "Кралице подпишете тук...Кралице искаме разрешение за... Кралице еди кой си е ранен какво да правим..." все въпроси, които едва ли толкова бяха сложни за решение понякога, но в повечето случаи ми гърмеше главата от това.
Настаних се на една маса до прозорците и зачаках някой да дойде за поръчката ми. Държах се съвсем нормално, дори нямаше да мрънкам както другите владетели биха правили. Бях и гладна и не само жадна. Сладко никога нямаше да откажа. Дойде едно момиче и аз си поръчах горещ шоколад и парче шоколадова торта. Усмихнах се след като казах поръчката си и удобно се облегнах на сепарето, на което се намирах точно в този момент. Такова спокойствие отдавна не бях имала. Няколко седмици вършене на кралски задължения бяха изморителни и сега исках почивка и я получавах в момента.

Русокоса блондинка привличаше вниманието на всяко едно живо същество по улиците, по които ходеше. Дори и да бе само за секунда всеки един се обръщаше зад нея, гледайки самоуверената 'и и галантна походка, предхождаща от звуците на токчетата 'и. Не бяха кой знае колко високи, но не бяха и много нисички. Нагоре бе по един кожен клин, който показваше стегнатите 'и дълги крака. Нагоре бе по туника, която бе захваната с колан точно под гърдите на русокосата. Вятърът палаво си играеше с безупречните копринени масури на косата 'и, разнасяйки аромата на люляк навсякъде около хибрида. А тя, както винаги, си беше лепнала една самодоволна усмивка, която само допълваше прекрасната картина. Тази толкова сладка и невинна, ала в същото време толкова подмолна и палава усмивка. Алена отклони поглед за момент към пространството пред нея, докато продължаваше да ходи напред. Погледът 'и се спря на един мъж, който се бе загледал към нея още преди Алена да го отмине. Огледа го отгоре до долу, както и той нея. Някъде по пътя погледите им се срещнаха и Алена видя пламъка в очите му, както и многозначителната му усмивка. Намигна му леко и обърна погледа си напред, продължавайки да ходи към близкото кафене.
Вече закъсняваше за срещата си с една приятелка. Май щеше да се наложи да каже едно извинявай и да се надяваше, че тя щеше да може да 'и прости този грях. Алена се засмя на ум. Естествено, че сестра 'и щеше да 'и прости, че е закъсняла точно с четири минути. Не бе кой знае колко много, нали така?
Още със самото влизане на красивата блондинка в кафенето усети онази вълна. Преливането на всички тези емоции и най - вече учудването на всеки един тук и обърнатите погледи на всички към едно от сапаретата до прозорците. Красавицата бавно обърна глава натам и я съзря. И тя, както всички останали я погледна с учудване. Къде бяха стражите, които по принцип я пазеха? Защо бе сама? И какво по - точно правеше в тази част на града? Ала изведнъж тази учуденост се изпари от лицето на Алена.
Самодоволна усмивка се появи на лицето 'и и русокосата се запъти към масата, на която седеше не коя да е, ами самата Кралица. С няколко крачки и вече беше до нея.
- Здравей, немирна ми Кралице. - подсмихна се русокосата красавица и се настани удобно на сапарето срещу Катрин. - Какво правиш тук сама? - попита любопитно. - Не, че нещо. По - хубаво е да си сама и не с секси стражи с добре оформено тяло.. О, кого заблуждавам? Къде са сексапилните мъже? - засмя се след това. [

Тъкмо получих поръчката си, която сякаш експресно бяха направили специално за кралицата, че да не чака. Ох, как понякога ме изнервяше това, но нямаше как да е. Аз бях кралицата и бях помирила всички, така че ще си търпя отношението на хората към мен -добро или не толкова добро. Отпих от горещият шоколад няколко глътки и от врата се подаде някой. Всички погледнаха натам и аз също. Кой толкова влезе, че всички гледаха натам? Огледах и съзрях една русокоса фигура, която й беше позната и то много. Ето че тя дойде при нея и седна на сепарето и както винаги се разприказва първа.
- Е, както винаги човек не може да те поздрави от твоите приказки, скъпа ми Алена. - засмях се леко като кафевите ми очи се обърнаха към русокоската срещу мен.
Пак устните ми бяха заети с чашата с горещият шоколад. Жадно отпивах глътки отново. Взех и едно парче от тортата, но преди да го изям продължих да говоря.
- Няма ги сексапилните мъже, останаха си вкъщи. И така като ме гледаш какво правя, скъпа? - усмивката се плъзна по лицето ми, не можех да не се усмихвам, все го правех неусетно. - Излязох без да ме видят. Исках малко спокойствие от стражи, от подчинени и кралски работи. Един ден не ми ли се полага само за мен? - направих накрая една муцунка като след миг се засмях и изядох парчето торта.
Никога не би ми хрумнало, че точно Алена ще дойде тук. С нея едва ли щях да се държа като кралица или на някакво ниво. Но щях да се опитам да се държа поне мъничко като дама за пред хората.
- А ти как се озова на това място? Среща с някой мъж или случайно минаваше и реши да влезеш в сладкарница? - надигнах вежда и зачаках за отговоря й.

- Жалко, много жалко. - каза русокосата, когато научи, че стражите са си вкъщи.
Признаваше, че щеше да е много по - интересно, ако сексапилните мъже бяха наоколо и девойката се разиграваше с тях, доказвайки колко некадърни мъже наемаше Катрин за свои стражи, щом не можеха да устоят на малък флиртаджийски поглед от страна на Алена. Да, Ал много често правеше така, че да натрие носа на Кат и да 'и покаже, че стражите 'и не струват. Разсейваха се от прекалено много неща и повечето бяха по - тромави и лесни за побеждаване. Но Катрин така и не ги смени, дори и всеки път да вижда, че наистина не ставаха за нищо и ако не беше с тях щеше да се предпази много по - добре.
Тогава Алена чу въпросът на Катрин и започна да се оглежда наоколо. Ала приятелката, която чакаше все още не бе дошла. Закъсняваше приблизително половин час, което накара Алена да се съмнява, че изобщо и ще дойде. Знаеше, че понякога забравя и през повечето време витае някъде из небесата и все пак я накара да ;и обещае, че ще дойде. И сега разбра, че на обещанията на Елза не трябва да се разчита много. Обърна погледа си към Катрин, която ядеше тортата и през няколко секунди отпиваше от горещия си шоколад.
- Уау, Кат. Намали преди да си се задавила. - подсмихна се. - Една приятелка би трябвало да е дошла преди половин час тук, ала явно е решила, че ако ме зареже ще е много по - интересно. - вдигна ръката си нагоре и щракна с пръсти.
Сервитьорката, която седеше на барплота и дъвчеше шумно дъвка стана и бързо дойде до масата. Взе поръчката на Алена и изчезна. Алена от своя страна погледна Катрин подозрително, присвивайки едното си око. Имаше нещо в тази грейнала усмивка от страна на Кралицата, което се стори малко странно на Алена. Определено нещо ставаше тук. Знаеше колко щастлива е Катрин, когато най - накрая се отърве за няколко часа от стражите си и остане на свобода и произвола на съдбата, но нещо в тази усмивка и пламъчето в очите привлече вниманието на русокосата.

» Сладкарница "Суит"
» Кафе-сладкарница "Експрес"